Тракийският конник

Тракийският конник – Вечният ездач между световете

Ездул – Херосът на Тракия

Сред най-внушителните символи на тракийската култура е фигурата на Тракийския конник, познат и като Ездул – герой и божество, повелител на прехода, на силата, на живота и смъртта. Наричан в науката тракийски херос, той е изобразяван в сцени на движение или лов – винаги върху кон, в динамика, понякога в миг на приближаване към олтар, около който се вие змия – символ на живота, смъртта и възраждането. До олтара често стоят жени или жертвени животни, а до конника – куче или помощник.

Мадарският конник – Монументалният образ на Хероса

Най-впечатляващото изображение на Хероса е Мадарският конник – внушителен скален релеф, сътворен от древните траки високо над земята. Той е монументалното продължение на хилядите оброчни плочки, открити по нашите земи – над 7000 находки, свидетелстващи за масовия култ към божествения ездач.

Платото на Мадара е осеяно със светилища, а самото име „Мадара“ има тракийски корен – сродно на фригийското Модра (отбелязано от Страбон), означаващо „свещено място“. В българските диалекти се запазват думи като мада́р – мъдър, светъл, и модар – синкав, небесен.

Образ, пренесен във вярата

Иконографията на Тракийския конник се променя през вековете, за да влезе в християнското изкуство. От герой и ловец той се превръща във воин-светец – победител над злото. Така днес разпознаваме образа му в Свети Георги Победоносец, Свети Димитър и Свети Мина – всички често изобразявани като конници, в поза на атака, с копие в ръка, в битка със змей или демонична сила.

Земя на ездачи и герои

Особено силно разпространение култът към Хероса има в североизточна България – земите на древните гети, конен народ, сроден по дух и умения със скитите. Те били изкусни ловци, стрелци с лък, воини, които почитали храбростта и доблестта – добродетели, въплътени в образа на Тракийския конник.

Вечният галоп на Тракийския херос