Атис (известен още като Атис, Ате) е почитан като един от най-важните трако-фригийски богове – Слънчев бог и Бог-Баща, символ на младостта, жизнената сила и плодородието. В митологичните представи на траките и фригийците той въплъщава цикличността на природата, възраждането и неизменния ход на времето.

Любовта между Атис и Кибела

Централна в мита за Атис е неговата съдбоносна връзка с богинята Кибела (позната още като Агдистис) – Великата Майка, покровителка на дивата природа, живота и смъртта. Според легендата, Атис бил изоставен от баща си, речния бог Сангарий, и отгледан от козел. Грижите за него поела самата Кибела, която по-късно се влюбила в красивия младеж.

Когато Атис бил сгоден за дъщерята на цар Мидас от Песинт, Кибела, обзета от ревност, го лишила от разсъдъка му. В пристъп на лудост Атис се самонаранява, като отрязва своя полов орган. От пролятата му кръв поникват теменужки – цветя, символизиращи тъгата, паметта и жертвата.

Символика и трансформация

След смъртта си, според някои варианти на мита, Атис се превръща в пиния – вечнозелено дърво, символ на безсмъртието и прераждането. Чрез тази трансформация Атис обединява световете на живота и смъртта, природата и духа, като остава вечен знак на обновлението.

Култът към Атис

Трогната от трагичната съдба на своя любим, Кибела се отдала на скръб и ритуално странстване из земите на Фригия. Оракул ѝ разкрил, че трябва да погребе Атис и да го обожестви. Така се поставя началото на култа към Атис – бог на възраждането, пролетта и вечния кръговрат.

В негова чест се извършвали тържествени мистерии, включващи ритуални песни, танци и самопожертвователни действия. Посветените жреци, често евнуси, изпадали в екстаз, символизиращ смъртта и възкресението на божеството. Култът се разпространява из цялата Мала Азия и дори достига до Рим, където получава официално признание.