Зеринтия

Tракийска богиня, отъждествявана с Хеката и Афродита. Почитана в Югозападна Тракия и на остров Самотраки, където в пещера, носеща нейното име, се извършвали оргиастични обреди и жертвоприношения на кучета. Култът ѝ вероятно предхожда гръцката колонизация и по-късно е включен в мистериалните ритуали на Великите богове – Кабирите. Предполага се, че пещерата се е намирала в границите на светилището на Великите богове, а олтарът за жертвоприношенията ѝ е бил разположен в края на свещения път, слизащ от хълма с пропилеите, преди „Ротондата на Арсиное“ и „Залата на хоровите танци“. Смята се за хтонично божество от типа на анатолийската Велика богиня-майка.

Името й произлиза от “Зер”, което на тракйски означава страшно животно. Това обяснява защо, за да се омилостиви богинята били пренасяни в жертва зверове-кучета.

Най-вероятно „Зеринтия“ е локален аспект

(или епитет) на Великата Майка, обединяващ

нейния хтоничен, нощен или магически

характер.