Великата богиня Бендида

Бендида е едно от най-почитаните и загадъчни божества в тракийската религия – 

Произходът на името ѝ се тълкува по различни начини – като „бялата, лъчезарната, хубавата“, „сияещата жена“, но най-често – като производно от глагола „свързвам, съчетавам“. Тази етимология подчертава функцията ѝ на обединителка и медиатор между световете.

Бендида е и лунно божество – в някои изображения тя носи лунен сърп в косите си. В този свой образ тя е сродна с гръцката Артемида и римската Диана – богини на природата, дивата пустош и лова. Често, когато древногръцки автори споменават Артемида сред траките, всъщност имат предвид именно Бендида.

Образът ѝ обаче е многообразен. В един от своите основни аспекти тя е представена като ловджийка – наметната с животинска кожа, с ботуши и шапка от лисица. В ръцете си държи копие, лък или дори мрежа, а до нея обикновено има ловно куче. Такава я откриваме в скални релефи, апликации, върху кани и монети – силна, независима и свързана с ритъма на природата.

В други изображения Бендида се явява като предачка – женско божество, създаващо нишката на живота, втъкаващо съдбата и реда във Вселената.

Независимо от облика си, тя носи в ръцете си символична клонка – знак на безсмъртие, чрез който може да дари вечен живот.

Това е Бендида – богинята на нощта, природата, плодовитостта и невидимите връзки между световете.