В Българската митология Змеят е красив момък със змиеобразна опашка, която е покрита с люспи, има златни крила под мишниците. Той е изключително силен - с едно духване може да изкорени и вдигне цели дървета. Живее в пещери по високите планински върхове, той е герой, който пази хората и гони ламите, които водят градушка и унищожават сеитбите. 

Змеят се влюбва и в земни девойки - хареса ли си някоя, граби я и я прибира нависоко или я посещава нощем, пристигайки в бляскаво сияние. Белязаната мома става саможива - чезне като от скрита болест, отбягва дружки и момци, не играе хоро, занемарява облекло и прическа. Така става, когато змеят я ревнува. Момата през ден позеленява от болест - по това се познава, че е залюбена от змей.